“В днешно време на всеки човек му се налага да бъде предприемчив. Да предприема действие, да бъде многофункционален. Да вземем един дизайнер например: не е нужно само да си е вкъщи или сред природата, за да сътворява, творческият елемент не е сякаш на първо място. Трябва да можеш да си намериш клиенти, да се представиш себе си като личност, да можеш да (се) продаваш. Затова вярвам, че всеки е предприемач в днешно време. Или поне почти всеки.”

Какви хора участват в пътешествията на Дивото Зове: “Ако приемем, че има различни социални профили и роли, почти винаги имаме представители на въпросните социални профили. Вярвам, че има подход и начин на разбирателство с всеки. Когато подходиш с добро и с обич към целия процес нещата винаги стават. Всъщност това ми е най-приятно. Ако щеш и най-кривите хора да останат доволни.”

“Каквото и ново да започна да правя винаги имам супер много съмнения, не в началото на процеса, в началото винаги съм ентусиазирана, новото ме привлича, дава ми енергия и след това вече като е факт си казвам “ох, ами сега, толкова много отговорност”.

Съвет към някого, който се чуди дали да стартира сега:  “Няма нужда от супер много обмисляне, аз поне, за хубаво или лошо, не ги обмислям чак чак толкова нещата. Действам. Някои хора не им е това подхода..аз скачам и пробвам. По едно време исках да правя храна за космонавти.”

За политиката: “Не знам дали всичко е политика. Обаче политиката е тук и по-добре да не я загърбваме, а да сме част от тоя живот, да го приемем, хубав, лош и да се опитаме да повлияем, защото реално от нас зависи. Ако хората разберат, че те са суверена, народа, и техният глас е много по-голям от единичния глас, тогава може да има промяна. От една страна страхотен е НПО сектора, който прави промяна по свой собствен мек начин го наричам аз, от друга страна, за да се захванеш с политика трябва да имаш много здрави нерви.”

За доброволчеството:  “И хората от доброволческата дейснот: хората обичат да са част от нещо голямо, от нещо което им подхожда на ценностите, нещо което върви в позивитна посока,  да си част от общност. Така ставаш част от общност. Ти полагаш усилия и като видиш че организаторите супер много се раздават  и искат всяко дештайлче да изпипат ти си казваш, ето и аз ще дам най-доброто от себе си. И аз ще направя повече, и повече, и повече. “

Как си почива Гери? “Със спорт. Като ми писне отивам някъде сама. С тишина, с оставане насаме. Много обичам да си хвърля едни карти, таро. и да си запаля едно Пало Санто, да си пусна спа музика. И такива неща, мънички, които веднага всеки може да направи. Упражнения, плуване, фитнес – там малко щанги да ходиш да вдигаш.”

За work-life balance: “Дали е възможно да не нараняваш хората около себе си, именно с подобни избори. Ако избереш малко повече да работиш пък да не си със семейството си и обратното, някъде там може и да има някакъв баланс, но всяко нещо си го плащаш. Каквото и да избереш и ако си окей с тази цена, а то по-добре да бъдеш, живееш по-смирено и в мир със себе си. Което не може да е константа при никакви положения. Понякога може да си крив и това е положението, въпросът е да не задълбаваш в това, че си крив и да не се превръщаш в жертва, защото тогава става страшно…Може би най-важното е да не разочароваш себе си, защото другите сигурно ще ги разочароваш в някакъв момент, колкото и да не искаш.”

За FEB: